1968: 40 години по-късно

1968 г. е една от най-бурните и динамични от втората половина на 20 век. Белязана от редица социални и политически вълнения и от двете страни на Желязната завеса, след които света вече не беше същия. Ако 60-те по принцип са синоним на социална промяна, то 68-а е без съмнение пикът на това десетилетие, в което поколението на родените след войната скъса с консерватизма на бащите си и поиска да живее по своему. Направиха го така, както им подхождаше - лудо, внезапно и неконтролируемо, като истинска експлозия по тесните павирани улички на латинския квартал.
Студентите от парижкия май, сънуваха с отворени очи и се бориха за едно по-хуманизирано и либерално общество, вдъхновени от Сартр, Камю и Ръсел. Отвъд Завесата, техните събратя в Прага мечтаеха за "социализма с човешко лице", но бързо се разделиха с илюзиите си и се срещнаха със съветските танкове. В Съединениите щати антивоенното движение беше набрало скорост, на младите им се правеше любов, а не война. Класическият модел за средностатистически успял американец бе отхвърлен, а консуматорското общество - бойкотирано и заклеймено. На този фон, борбата за равноправие на чернокожите премина в нова фаза, след убийството на Мартин Лутър Кинг. Вълненията обиколиха почти всички континенти - Италия, Германия, Япония, САЩ, Мекско , Бразилия, Франция, Чехословакия.
Това е 1968-а, която ще се опитам да ви представя, 40 години по-късно, с няколко публикации в този блог.

Из "Модерната политическа мисъл"

(Антоний Тодоров)

1968 година се е превърнала в политически и културен символ. Тя става преломна в световен план и две събития символизират тази преломност: майската криза във Франция и августовската интервенция на Варшавския договор в Чехословакия.

Май 1968 е несъмнено революционен момент не само защото възприема символите на Революцията или защото наистина води до съществени социални придобивки, но преди всичко защото се развива върху илюзията за Абсолютното начало (tabula rasa). И тъкмо поради това поставя началото на цялостно преосмисляне на идеята за Началото (а и за Края, за финала). От друга страна, особено важна "заслуга" на май 1968 е изключителната пъстрота на движението, породила и пъстротата на неговите интерпретации. Интелектуалци и работници, комунисти и социалисти, марксисти и анархисти, стари и нови леви - всичко това е в неповторима амалгама, която е невъзможно да наречеш с едно име.

В хода на теоретичните дискусии се очертават контурите на един нов индивидуализъм - на либертарния индивид. Това е възможност за младите да утвърдят самоличността си чрез отхвърляне на реда на възрастните, както е наложен в обществото. Движението може да се определи и като бунт срещу йерархията, срещу всичко онова, което иска да дисциплинира младежта, да я вкара в социалните коловози. Особено остро се оспорват ролите на мъжа и жената - те не са естествени, а социални: момичетата се включват в движението, възприемащо културата на бандата от типа на "Бони и Клайд".

Либертарният индивидуализъм на Май ’68 се допълва от един радикален егалитаризъм. Никакви йерархии не се признават: нито в знанието (всеки учи и поучава), нито в дипломите (всеки е ученик и учител), нито в постовете (всеки е ръководител и подчинен). Всичко е е равно, еднакво значимо: всеки дискурс, всяка култура, всеки топос. Движението търси тоталната проницаемост на всички социални граници, премахва границите между публично и частно, между интимно и политическо, между единично и множествено. Чрез тази проницаемост смачканият индивид иска да си присвои всичко, което му е отнето: времето, езика, сексуалността. "Онова което искаме: всичко!", заявява в апела си групата "Да живее революцията".

(...)

През 1970 г. излиза първият брой на списанието "Tout" (Всичко), което извежда в обществения дебат проблемите на ежедневието. Оттук и логичното възприемане на стиха на Артюр Рембо "Да променим живота" като лозунг. В тази нова перспектива в центъра на дебата, вместо класовата борба и нейната партийна еманация, застават въпроси като сексуалността, отношението между мъжа и жената, семейството, наркотиците. На преден план изникват и правата на различни малцинства: хомосексуалисти, психично болни, затворници. Всичко се смесва в неповторима амалгама на една истинска културна революция.

Май ’68 е движение, което иска да отстои свободата на индивида срещу институциите. Символичната отправна точка на постструктурализма и постмодернизма във философията, старт за екологизма, регионализма, начало на една многостранна критика на реда, излизаща извън познатите класово-революционни сценарии.

Из "Забранено е да се забранява", или лудостта на френския май '68"
(Светослав Терзиев)

40 години след 1968-ма се знае достатъчно много за тогавашните събития. И въпреки това във Франция пак пламна остър дебат какво се е случило.



На 3 април 2008 г. най-ярката фигура от бившите водачи на студентския бунт Даниел Кон-Бендит (Червения Дани), който сега е съпредседател на групата на "зелените" в Европарламента, представи книгата си "Забравете 68-ма!" Защо, нима се разкайва? Обяснението даде две седмици по-рано, на 15 март, когато бе поканен да говори пред студенти в университета в Монреал, Канада. Той им пусна по микрофона от трибуната да чуят как звучи сигналът на неговия мобилен телефон: "Не съжалявам за нищо", запя Едит Пиаф и изтръгна аплодисменти, сякаш бе оживяла. Всяко позвъняване по телефона напомня на Кон-Бендит, че не бива да съжалява за своята противоречива, объркана и често трудна за разбиране кауза.
"Бях решил да не говоря повече за тази година. Но се появи един мъж, който стана много известен, защото се ожени за Карла Бруни, а преди това беше женен за Сесилия, и той нападна 68-ма. Длъжен съм да отговоря. Неговият голям проблем е, че е ходил с къси панталонки по това време и не е могъл да участва в събитията. Този човек (Никола Саркози) реши да говори за 68-ма и заяви, че "трябва да се ликвидира 68-ма заради нейната неморалност". Но в Елисейския дворец той възприе лозунга на 68-ма "Живей без ограничения, наслаждавай се без предели!".

Интересно е, че влиянието на духа на 68-ма върху французите не намалява, а нараства с отдалечаването от събитията. По повод 40-годишнината сп. "Нувел обсерватьор" поръча социологическо проучване, според което 74% от запитаните смятат, че май '68 е имал положително влияние в обществото, а 77% казват, че тогава биха били на страната на студентите. 20 години по-рано подобно проучване по поръчка на в. "Фигаро" даваше само 44% одобрение на май '68.

Какво се случи всъщност през 1968 г.? Какво ли не

Годината бе високосна и с повишена слънчева активност. Тогава имаше Зимни олимпийски игри в Гренобъл (Франция), а по-късно и летни в Мексико. В САЩ течеше кампания за президентските избори. На изток изгряваше Пражката пролет, а в още по-далечния изток се бе разиграла трагедията във виетнамското село Сонгми. От западната част на Атлантическия океан се надигна чернокож протест след убийството на Мартин Лутър Кинг, който се смеси с антивоенния гняв заради Виетнам. Студентски вълнения избухнаха не само във Франция, но също в Германия, Испания, Италия, Белгия, Аржентина, Панама, Перу. Знаме на всички бе Че Гевара, убит в края на 1967 г. В този политически въртоп се смесиха също сексуалната революция, възходът на феминизма, пробивът на халюциногена ЛСД, радикализацията на рок културата. От 1968 г. води началото си движението на "зелените", борбата на хомосексуалистите за граждански права, както и самото понятие "контракултура". Може ли всичко това да има общ знаменател?
Може, и отговорът се открива на границата между две поколения - военното и следвоенното.

Светът тогава е в относителна икономическа стабилност

Западните държави се радват на просперитет, който ги превръща в общества на потреблението. Успехът се дължи на поколението, оцеляло през войната и после заличило следите й. Това е поколението на героите, но и на създателите на бебешкия бум. То крепи дисциплината и през Студената война. След хаоса неговата ценност е редът. Възпитанието на новото поколение е сравнително строго. Навсякъде се наблюдава авторитаризъм, който в тоталитарните общества на Изток е най-силен, но е осезаем и на Запад. Франция и други либерални държави го усещат под формата на патернализъм. Де Гол е баща на нацията.
В такава среда поколението на бебешкия бум стига до своята зрелост с чувството на потиснатост и ограниченост. Материално е задоволено. Няма от какво да се страхува, защото му е гарантирана работа (безработицата във Франция тогава е само 3.5-4%). Не е заплашено от СПИН. Иска му се да живее своя живот, а не живота на родителите си, чиято строгост и архаичност го отблъскват. По онова време французойките нямат право да ходят на работа с панталони, нито могат да си отворят банкови сметки без писмено съгласие на съпруга си (ако са омъжени). Училищата са разделени за момчета и момичета и допускат физически наказания. В Германия наказателният кодекс определя хомосексуализма като престъпление. Кон-Бендит, който през 1968 г. е 23-годишен студент по социология в парижкото предградие Нантер, си спомня с възмущение: "Нямахме право след 22.00 ч. да влизаме в стаите на момичетата, нито те да идват при нас. Хванеха ли някого, губеше общежитието".
От другата страна на океана "американската мечта" е трансформирана в унификация. Появяват се еднотипни квартали, в които всяка къща прилича на другите, всички домашни градинки са окосени и подредени по един и същ начин и всеки следи съседа си да не се отклонява от общия вкус. Военната естетика е уеднаквила обществото, като е сменила униформите с цивилни дрехи. Това ражда съпротивата на хипитата, желанието за провокация, дава живот през 1969 г. на Уудсток и новата култура на протеста.

Май '68 не е нито политическа революция, нито борба за власт

Той е порив за индивидуална свобода, за очовечаване, резюмирано в лозунга "Забранено е да се забранява!" На Изток е борба за "социализъм с човешко лице", а на Запад - за "капитализъм с човешко лице".
Когато студентите от Сорбоната вдигат първата си барикада на 10 май на площад "Сен Жермен де пре", въобще не им идва наум да се спуснат по бул. "Сен Жермен" към Националното събрание. Те просто нямат политически искания. Единствената им претенция е за самоуправление, но тя е достатъчно ужасяваща както за консервативната десница на Де Гол, така и за комунистите и профсъюзите.

Хронологията

• 22 март - В университета в Нантер е основано протестното студентско "Движение 22 март". Сред инициаторите е роденият във Франция германски евреин Даниел Кон-Бендит.
• 2 май - Ден на антиимпериализма в студентското градче в Нантер. Ректорът Грапен спира занятията в университета.
• 3 май - Студенти правят митинг в двора на Сорбоната. Ректорът Рош губи самообладание и вика полиция, сблъсъци по булевард "Сен Мишел".
• 5 май - Няколко студенти са арестувани.
• 6 май - Демонстрация за освобождаване на арестуваните студенти, сблъсъци в Латинския квартал.
• 10-11 май - Първа "нощ на барикадите".
• 13 май - Сорбоната отново е затворена по нареждане на премиера Жорж Помпиду. Грандиозна демонстрация в Париж на левицата, в която според синдикатите участват 1 млн. души.
• 14 май - Работници окупират завода "Сюд-Авиасион".
• 15 май - Студенти окупират театър "Одеон" и го превръщат във форум за дебати.
• 17 май - Стачка на работещите в радиото и телевизията заради държавния контрол.
• 18 май - Де Гол се връща от Румъния и отправя ултиматум за прекратяване на "карнавала".
• 19 май - Заради вълненията е прекъснат филмовият фестивал в Кан.
• 21 май - Обща стачка с участието на 10 милиона души. Страната е парализирана.
• 23 май - Кон-Бендит, който е експулсиран в Германия, получава забрана да се върне във Франция.
• 29 май - Де Гол изчезва. Отива в Баден Баден да пита генерал Масю дали армията би се намесила при нужда. Обещава амнистия на военните, опитали се да го убият заради изтеглянето на Франция от Алжир.
• 30 май - Де Гол се връща и разпуска Националното събрание. Негови привърженици организират контрадемонстрация по авеню "Шан-з-Елизе". 13-годишният Никола Саркози иска да участва в нея, но майка му не го пуска.
• 23-30 юни - Победа на голистите на парламентарните избори.

Лозунги по стените

• Всички сме немски евреи!
  Nous sommes tous des juifs allemands
  Сорбона
  
  
• Бъдете реалисти, стремете се към невъзможното!
  Soyez réalistes demandez l'impossible
  Сансие
  
  
• Да оставим страха от червеното за рогатите животни.
  Laissons la peur du rouge aux bêtes à cornes
  
  
• Въображението взема властта!
  L'imagination prend le pouvoir
  Стълбише, Science Po.

• Свободата е престъплението, от което произтичат всички други престъпления, тя е нашето абсолютно оръжие. La liberté c'est le crime qui contient tous les crimes c'est notre arme absolue Сорбона

• Всяка власт злоупотребява. Абсолютната власт злоупотребява абсолютно.Tout pouvoir abuse. Le pouvoir absolu abuse absolument Стълбище С.Нантер.
  

• Тези, които правят революциите на половина копаят сами гроба си. Ceux qui font les révolutions à moitié ne font que se creuser un tombeau (Сен-Жюст)

• Скуката – това е контрареволюция. L’ennui est contre-révolutionnaire.

• Ти си нужен на шефа – не той на теб.
  Le patron a besoin de toi, tu n’as pas besoin de lui.
  

• Купили са щаститео ти. Открадни го. On achète ton bonheur. Vole-le.

• Без господ и без господар! Ni Dieu ni maître !

• Да бъдем жестоки! Soyons cruels !

• Забранено е да се забранява.Il est interdit d’interdire.

• Освобождаването на човека или ще бъде или пълно или изобщо няма да го бъде. L‘émancipation de l‘homme sera totale ou ne sera pas.

• Революцията е невероятна, защото е действителна. La révolution est incroyable parce que vraie.

• Щастието е нова идея.Le bonheur est une idée neuve.

• Поезията е на улиците.La poésie est dans la rue.

• Изкуството е мъртво, не консумирайте трупове. L‘art est mort, ne consommez pas son cadavre.

• Алкохола убива, взимайте L.S.D.L‘alcool tue. Prenez du L.S.D.

• Пролетарии от всички страни, забавлявайте се. Travailleurs de tous les pays, amusez-vous!

Китай отнема органи от живи хора!

Поредното доказателство, че моралната поквара на комунистическата идеология не познава граници. Този път говорим за пресъпление отвъд всякакви представи за човешкото и човечността.

През август 2006 г. Националната бъбречна фондация в САЩ публикува изявление, в което изказва "дълбока загриженост" по отношение на твърденията за отнемане на органи в Китай. "В случай, че тези твърдения се окажат верни, те представляват едно системно и широкомащабно нарушение на човешките права на хиляди, или вероятно десетки хиляди невинни хора."
Следвайки разкритията на свидетели, че органи на практикуващи Фалун Гонг са отнемани, а телата им - кремирани в обширната мрежа от трудови и концентрационни лагери на територията на Китай, двама международни следователи установиха, че китайската комунистическа партия провежда масирана, смъртоносна кампания с цел укриване и унищожаване на доказателствата за престъпните си деяния.
Следователите информираха, че китайски трансплантационни болници са уведомили пациентите да "идват бързо", за да си набавят органи за трансплантация и че съвместими органи "ще бъдат налични в рамките на един или два дни".
Първоначалните изявления за разследването са направени от трима свидетели, в това число и военен лекар, заявил, че операциите са извършвани докато жертвите са още живи, така че органите да са "пресни", след което телата са кремирани на място.

Всички органи на Рен Пънг-у, от гърлото до долната част на корема, са били отстранени. След като е бил измъчван до смърт, тяллото му е било кремирано от полицията без съгласието на семейството му.
Унаг Бин на 44 години. Пребит до смърт от надзирателите в концентрационня лагер Дакинг на 24 сеп. 2000 г. След това сърцето и мозъка му са извадени. Не ясно какво се е случило с тях, но е ясно, че за да бъде трансплантирано след това, сърцето трябва да се отнеме, докато все още тупти.

В доклада от разлседването лекарят заявява, че доходната продажба на органи и части от телата на задържаните е движещата сила за лагерите. Съществува и полуофициален "ценорапспис":

• роговица - 33 000$
• бъбрек - 62 000 $
• черен дроб - 98 - 130 000 $
• сърце - 130-160 000 $
• бъбрек+панкреас - 150 000 $
• бял дроб - 150-170 000 $

"Практикуващите Фалун Гонг вече не са считани за човешки същества, а за суровина за търговски продукти...Китайската комунистическа партия реши да ги третира като "класови врагове" и престъпници, и да се справи с тях, използвайки всички икономически изгодни." средства".Независимят доклад потвърждава отнемането на органи от живи хора, разобличава неговата жестокост и представя 17 препоръки за пректатяването му. "Позовавайки се на това, което знаем, ние достигнахме до проскърбното заключение, че твърденията са верни. Вярваме, че се извършило широкомащабно насилствено изземване на органи от практикуващи Фелун Гонг, и че това продължава и до днес", заключват авторите на доклада - бившият канадски държавен секретар Дейвид Килгор и адвокатът на човешките права Дейвид Матас.

Реакцията на официален Китай

"Китайското посолство в София реагира, като обясни защо сектата "Фалун Гонг" е вреден сатанински култ...С течение на времето сектата започва да складира оръжие и да краде държавни тайни. Изпълнени с отчаяние заради проповядвания край на света, някои от членовете на "Фалун Гонг" се самоубиват. Всичко това накара китайските власти да решат, че "Фалун Гонг" е вреден за обществото култ, който застрашава реда и стабилността в страната и сектата бе забранена през 1999 г. Последваха протести на последователи на "Фалун Гонг". Намирайки се напълно под контрола на учението на Ли Хунджъ, някои от тях се самозапалиха на площад "Тянанмън" в центъра на Пекин. При всички протести неизменно наблизо "случайно" се оказваха фотографи на западни осведомителни агенции, чиито снимки трябваше да убедят света, колко лоши са китайските правоохранителни органи, които не оставят забранената секта да прави каквото си пожелае. В момента Ли Хунджъ се крие в Съединените щати, чиито тайни служби се опитват да използват структурите на "Фалун Гонг", за да дестабилизират обстановката в Китай."

Черната станция в глобален "ефир"

Хайде няколко реда за самореклама, макар да не си падам, а и не съм си го позволявал досега. Но умря циганката, дето ме хвалеше и от немай къде...

Преди няколко дни, проверявайки рейтинга си в Technorati, съвсем случайно забелязах, че статията, която бях писал след оставката на Румен Петков е преведена в Global Voices, като част от обзор на реакциите в българската блогосфера по темата. Няма да скрия, че се зарадвах, естествено, тъй като останалата част от подбраните мнения са на хора с несравнимо по-голям авторитет и опит в писането от моя, че дори и професионални журналисти. Когато установиш, че блогът ти е интерсен и на някой друг (понеже аз се стремя да пиша за нещата, които вълнуват самия мен), това определено действа насърчаващо.


Сега е момента и да благодаря на всички, които понякога отделят от времето си, за да посещават тази страница. Приемам ви за свои съмишленици, без значение дали сте съгласни с всичко, което прочетете тук. Важното е броя на хората с аргументирана гражданска позиция да расте и те да не се притесняват да търсят трибуна, където да я изразяват. От спора и дебатите няма по-хубаво нещо, те винаги са били в сърцевината на демократичното общество.

60 години верени на партията

в-к "Земя", брой 144 / февруари 1992 г.

• Въпрос към Добри Джуров(армейски генерал):

Сега, след 10-ти Ноември, много се говори за намесата от Ваша страна и от страна на други ръководни кадри от БКП в българския спорт и по-специално във връзка с привилигированото положение на ЦСКА. Не смятата ли, че тази намеса беше погрешна?

• Отговорът на генерал Джуров:

В никакъв случай. Армейският спортен клуб беше и остава носител на социалистическия морал и един от символите на успеха на Народната власт. Знаете, че преди победата на Деветосептемврийската революция във спорта и най-вече във футбола преобладаваха буржоазно-фашиски елементи. Народната власт не можеше да допусне това. Времето беше такова. Затова създадохме нашия ЦСКА. И в спорта ЦСКА постигна много. Това не беше грешка!

Приветствие от ЧЛЕНА НА ПОЛИТ БЮРО НА ЦК НА БКП И МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА ОТБРАНА армейски генерал Добри Джуров до спортистите, треньорите, деятелите и ръководителите на ЦСКА "Септемврийско знаме" във връзка с 40-годишнината на армейския клуб

“....Ние не можем да не отбележим, че цска Септемврийско знаме е рожба на народната власт..............Очертаните от Тринадесетия конгрес и последващите го пленуми на ЦК на БКП цели и задачи изискват решително преустройство.....Това се отнася в пълна сила и за всички членове на Централния спортен клуб на армията “Септемврийско знаме. С високите критерии на Тринадасетия партиен конгрес трябва да мерим всяка изява на армейските спортисти и на клуба като цяло.” ГЛАВА ПЪРВА Задачите на цска Септемврийско знаме са да работи за възпитанието на ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ у членовете, спортистите........ Ръководството на идейно-възпитателната работа се осъществява от партийнополитически апарат, съвет за идеологическа работа......... Укази на държавен съвет на Народна Република България за награждаване на цска СЗ 1.Народен Орден на Труда – 1968г. 2.Червено Знаме на Труда – 1970г. 3. Червено Знаме на Труда – 1972г. 4. НРБ – III степен – 1973г. 5. НРБ – II степен – 1976г. 6. НРБ – I степен – 1980г. Цска СЗ премина през много етапи. Опорна точка бе БКП. Тя РЪКОВОДЕШЕ, тя НАСОЧВАШЕ, тя ЗАДЪЛЖАВАШЕ. Активно бе съдействието на Министерството на Народната отбрана и районните комитети на БКП ......, защото е необходимо да се създават здрави и силни хора, способни да защтават социалистическите завоевания. Нужно е обаче, да се подчертае, че успехите и постиженията на армейските спортисти имат здрави опорни точки в ДРУЖБАТА СЪС СЪВЕТСКИТЕ спортисти. РОЖБА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ .......ПОД КРИЛОТО на партията тя издигаше снага.......Успехите окрилят....вдъхновяват да се работи все така упарито за постигане на още по-високи резултати в развитието на масовата физкултура и масовия спорт., на КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪДПИТАНИЕ. ТОВА Е ОТПЛАТА ЗА ГРИЖИТЕ, КОИТО ПОЛАГАТ ПАРТИЯТА, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА и комитетите на БКП от бившите райони. Основание за приноса в развитието на националния спорт дават ВСЕКИДНЕВНИТЕ ГРИЖИ НА МНО, общинските комитети на БКП........ ЗАЩО АРМЕЙСКИТЕ СПОРТИСТИ ИЗБРАХА ЧЕРВЕНИЯ ЦВЯТ? При създаването на армейския клуб като наследник на славното работническо прогресивно физкултурно движение отпреди 9.9.1944г.....Червените знамена, развявали се през незабравимите 1923г. и 1944г............ Главното в дейността на армейския клуб е да осъществява политиката на БКП, като неотменна черта на СОЦИАЛИСТИЧЕСКЯ ЖИВОТ....да възпитава ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, ДУХ НА ВЯРНОСТ И ПРЕКЛОННОСТ НА ДЕЛОТО НА ПАРТИЯТА, обич към родината и СССР, братска соридарност с народите от социалистическите страни. Цска СЗ провежда своята дейност в съответствие с партийните и съюзните решения в най-тясна връзка с поделенията на МНО, органите и организациите на БСФС, ДКМС, БПС, МНП........да работи за формиране на МАРСКСИСТКО-ЛЕНИНСКИ МИРОГЛЕД У СПОРТИСТИТЕ, като ги възпитава в ДУХА И ТРАДИЦИИТЕ НА БКП, учи ги на ПАРТИЙНОКЛАСОВ подход към всички направления в живота и подготвя НЕПОКОЛЕБИМИ, ВСЕОТДАЙНИ СТРОИТЕЛИ И БРАНИТЕЛИ НА СОЦИАЛИЗМА И КОМУНИЗМА С ЯРКИ КОУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Цска Сз се ръководи от ЗАПОВЕДИТЕ НА МИНИСТЪРА НА НАРОДНАТА ОТБРАНА, непосредственото ръководство се осъществява от заместник-министър на народната отбрана.

Гоце Първанов е патрон на 60-годишнината на ЦСКА.
Президентът връчи почетен знак на ЦСКА.

"За мен е чест да поднеса почетния знак на президента пред тези видни спортисти и футболисти на ЦСКА. това е спортно сдружение, което за всичките 60 години остави много успехи и спомени...Сигурен съм, че успехите на ЦСКА, както във футбола, така и в останалите спортове, няма да приключат днес. Искрено се надявам догодина да видя отбора в Шампионската лига, а като цяло се радвам, че връчвам този знак по случай 60-та годишнина в момента, в който отборът завоюва по най-убедителен начин 31-та титла. Убеден съм и вярвам, както всички българи, че ЦСКА ще влезе в Шампионската лига през следващия сезон. Надявам се още в Пекин да паднат още олимпийски титли. България е велика спортна нация, което се дължи и на ЦСКА”

След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н.
АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. На 22 май 1945г. се избира нов управителен съвет,в който почетен председател е Ген. Владимир Стойчев,а председател е ген. Добри Джуров.
През 1945г. въпреки големите очаквания за класиране в първенството клубът се представя изключително слабо и се спасява на 1 точка от изпадане в Първа дивизия.
Все пак това става през 1947г. когато отбора изпада във Втора дивизия и илюзията за класиране в държавното първенство е разбита,но не за дълго...
Първият началник на ЦСКА - Иван Мирски, който е в прекрасни отношения с директора на Софийския централен затвор и председател на "Септември" взима радикални мерки за класиране в държавното първенство като обединява клуба си с добре представящият се "Септември" под името "Септември при ЦДВ" на 5 май 1948г.
Това е и началото на най-измисления отбор в България - ЦСКА. Дори началото им е изключително изкуствено,както впоследствие и цялата им история и успехи. По ирония на съдбата в първия официален мач на ЦСКА "армейците" губят от Левски.


За да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40):

"... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."

Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ.


Левски е отборът, който вдъхновява и множество футболисти от цялата страна. Левски е и отборът с най-дълбоки корени и традиция. Въпреки водещата си роля, въпреки своя статут не само на столичен, но и на най-популярен клуб, Левски е клубът, който десетилетия ражда своите таланти, той е клубът с най-добрата детско-юношеска школа в страната. Неговото име, история, футболни любимци и атмосфера са най-притегателните за децата. Левски не само черпи от своята школа, но тази школа има съзидателната сила да дава на българския футбол и едни от най-големите играчи в историята му, които обаче по една или друга причина не са успели да продължат изявите си на ”Герена”. Достатъчно е да посочим, че юноши на Левски са Пешо Величков, Александър Шаламанов-Шами и Никола Цанев.

Именно този неповторим, демократичен, свободен и горд дух, който носи футболният Левски, е в основата на желанието на комунистическата власт да унищожи и заличи отбора. Многократни са тези опити. И проявленията в тази посока са десетки и десетки. Може би най-крайният представител на комунистическата нетърпимост и – направо казано – омраза и желание за унищожение на Левски е Милко Балев – дясна ръка на Тодор Живков в последните години на диктаторското му управление. Балев е известен с ”крилата фраза”: ”Не всеки левскар е фашист, но всеки фашист е левскар”. Мнозина комунистически гаулайтери през цялото време на десетилетния съветски режим у нас наричат Левски ”фашисткия отбор”. Да, юноша на този ”фашистки” отбор, играл две години с фланелката на първият тим на Левски, е и ”живата торпила”, героят от защитата на София по време на Втората световна война – пилотът Димитър Списаревски.

”Антифашистите” от компартията на няколко пъти се опитват да унищожат клуба, удряйки го в сърцевината – отнемайки името му. В края на 1949 г. Левски е прекръстен по сталински образец на Динамо. Това става непосредствено след като Левски след три епични финални мача печели Купата на съветската армия срещу новосъздадения отбор на комунистическата власт – ЦСКА (тогава с едно от многото си други имена). Така Левски прави дубъл, тъй като е и шампион без загубена среща. В края на 1949 г., с извършената тотална реорганизация на спортните клубове в страната – след преминаването им на производствено-териториален принцип – Левски е лишен и от основни свои футболисти като Валяка, Пачеджиев, Апостол Соколов. Въпреки това и през следващата 1950 г. Левски отново е шампион и отново прави дубъл като отново печели след три мача срещу ЦСКА (тогава под името Народна войска) Купата на съветската армия. Този път мачовете от финала за Купата се играят на новопостроения стадион на ЦСКА в Борисовата градина (наречена ”Парк на свободата”). В същото време ”народната власт” отнема клубния стадион на Левски, построен през 1934 г. в същата тази Борисовата градина до езерото Ариана. Игрището е разрушено и на негово място започва да се строи нов национален стадион – бъдещият ”Васил Левски ”.

Още в първите дни след черната дата 9.9.1944 г. Левски дава и своите физически жертви – комунистите убиват вратаря Ради Мазников (32-годишен), както и бившите ”сини” играчи Коста Жеков-Боруна (35-годишен) и Кирил Цветков (34-годишен). Любомир Стамболиев – избран в анкета на вестник ”Спорт” за най-популярния български футболист за 1942 г., както и Захари Радев са изключени от физкултурното движение, като първоначалната идея е правата им да бъдат отнети ”завинаги”.

Все пак след смъртта на Сталин името Левски отново е върнато на клуба. А от края на 50-те години пък Левски сформира своето легендарно нападение, което е в действие в продължение на десетилетие: Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев, Жоро Соколов, Димитър Йорданов-Кукуша (впоследствие Георги Аспарухов), Сашо Костов. Този атакуващ екип остава запазена марка не само за ефективност, но и за артистичност, красота и разкрепостеност в играта.

Левски безусловно е заслужил прозвището си ”отбора на народа” – в смисъл на отборът, развличащ и даващ надежда и утеха на хората, живеещи под гнета на комунистическата диктатура. Алтернативният отбор, отборът с дух, атмосфера и ценности, влизащи не само в противоречие със законите на терористичния режим, но и уязвяващи и притесняващи дълбоко този режим.

Не случайно в самото начало на 1969 г. Левски е ”арестуван” като е обединен с отбора на МВР и Държавна сигурност – Спартак София. Името му съответно става – Левски-Спартак. Това е пряк резултат от Чешките събития от 1968 г. и страха на властниците от публиката на Левски – като най-масовата опозиционна сила в страната. Разбира се, тук става дума и за параноичен страх. Но са налице и поводите за страх, и за притеснения, и за бяс. Легендите и до наши дни разказват как по време на Световния младежки фестивал в София през лятото на 1968 г. чехословашката делегация на стадиона започва да скандира ” Левски , Левски ”, а публиката на ”сините” й отвръща с възгласите ”Дубчек, Дубчек”. През есента на същата година Левски унизява ЦСКА с митичното 7-2, след което следва поредното запомнящо се шествие на привържениците на отбора до паметника на Апостола на свободата в центъра на София. Радио Белград пък съобщава:

”Отборът на народа в България – Левски победи отбора на властта – ЦСКА със 7-2”

Въпреки насилственото слагане на милиционеро-кадесарски пагони върху раменете на Левски, духът на Левски остава същият.

Публиката скандира: ” Левски беше силен, докато бе цивилен”, ”И преди, и сега Левски значи свобода”.

Текстът пък на един от най-популярните рефрени на ”синята” публика (”България има много природни богатства...”) е написан от Борис Арсов – политически противник на режима, емигрирал впоследствие в Дания, където развива активна антикомунистическа дейност. За това той е отвлечен от Държавна сигурност и впоследствие е убит в килията си в Пазарджишкия затвор.

През 1985 г. споменатият вече Милко Балев (известен и като ”болен” привърженик на ЦСКА) нанася един от най-тежките удари върху ”синия” клуб. Към този момент Левски доминира в българското първенство, спечелил е втората си поредна шампионска титла, притежава млад, но, според мнозина, комплексно най-силния отбор в историята си, направил е запомнящи се мачове в евротурнирите, пред прага е на европейски пробив, неговите футболисти са гръбнакът на класиралия се за световните финали в Мексико’86 национален отбор, а помощник-треньор на представителния ни тим е старши-треньорът на ”сините” Васил Методиев-Шпайдела. В същото време този Левски е победил и седем пъти поред ЦСКА, като на вътрешната сцена е изместил на втори план този отбор на ”армейците”, който вече е детронирал европейските шампиони Ливърпул и Нотингам. По инициатива на Милко Балев са наказани с лишаване от състезателни права ”завинаги” четирима водещи футболисти на Левски – Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наско Сираков е отстранен за една година, както и Мирослав Байчев. ”Завинаги” е изхвърлен от футбола и треньора Васил Методиев. Левски получава и новото си име – Витоша. Но клубът все пак печели нещо – губи формалната си връзка с Държавна сигурност. Под давлението на ”балансьора” Тодор Живков и ЦСКА претърпява – несравнимо по-малко – щети. В ”червения лагер” най-сурово е наказанието на напълно неизвестния по това време 19-годишен Христо Стоичков – и той е изгонен ”завинаги”. Изгонен е и треньорът Манол Манолов – голямо име в българския футбол. За една година извън терена остава и защитникът на ”армейците” Васил Тинчев. В същото време скандалният съдия на двубоя за Купата на България между двата отбора, става повод за разправата с Левски – Аспарух Ясенов (Ахмед Яшаров допреди ”възродителния процес”), както и един от главните провокатори на терена – Георги Славков – изобщо не са наказани. Друг също основен провокатор – Костадин Янчев – получава най-малкото наказание – 3 месеца (просто защото няма как – има червен картон в мача). Именно в тази крещяща несправедливост се крие и умишлената показност на тази репресия срещу Левски. След една година играчите са реабилитирани, но са нанесени множество непоправими щети. В личен план най-тежката е може би за най-възрастния от наказаните футболисти – Емил Спасов, който за първия червен картон в кариерата си, трябва да плати със забраната да облече фланелката на Порто, с който има вече подписан 4-годишен договор и който отбор става европейски шампион 2 години по-късно. Трябва да се каже, че същият този сатрап Милко Калев Балев е човекът, който няколко години преди това изхвърля – наистина вече завинаги – от футболния терен един от любимците на ”синята” публика през 70-те години – Кирил Миланов-Байко. За него публиката на Левски обаче тогава пее: ”Върнете Киро Миланов – нашият любимец”. Същата тази публика никога, дори под ударите на милиционерските палки – и на самия ”Герена”!, не скандира името Витоша (за разлика от феновете на ЦСКА, скандирали новото си ”име” Средец)..

Използван е откъс от статията "Левски - с духа на името" на Тодор Янакиев
както и текстове и снимки от сайтовете - http://www.ultraslevski.org/ и http://kur-za-cska.blogspot.com/

Coldplay атакуват с нов сингъл

Coldplay, знаменосците на британската инди сцена, атакуваха глобално с първия сингъл от предстоящият им 4-ти студиен албум "Viva la Vida or Death and All His Friends".
Парчето "Violet Hill" беше пуснато за свободен достъп в мрежата от сайта на групата точно преди седмица, а от днес - 6 май, официално скача на сергията. Все пак, можеш да се опиташ да хванеш гювеча с последния влак, ето тук. Успеха към този момент се очертава невероятен, като само за първия ден, песента са изтеглили над 600 000 души.
По най-нова информация, албума иде на 12 юни. Той ще бъде последван от три концерта - в Лондон, Барселона и Ню Йорк , билите за които също ще се раздават безплатно на сайта на групата. Очаква се едно по-различно звучене, повлияно от турнето на групата в Латинска Америка и записите им в Испания. Испанското лъха и от самото заглавие, вдъхновено от картината на Фрида Кало, "Viva la Vida".
Почитателите на Coldplay ще имат още един бонус, този път с авторитетното музикално списане NME. Броят от 7 май ще съдържа 7 инчов винил с "Violet Hill" и "A Spell A Rebel Yell", като второто парче ще бъде достъпно единствено чрез NME.