Кресчендо на неадекватността

28.06.13 г. | коментара

През последните дни, все по-отчетливо и трайно, политическата криза прелива в криза на адекватността. Политическата криза е криза на обществения договор, разрив на невидимата нишка, която легитимира представителите в очите на суверена. Тя е вътрешноприсъща на представителната демокрация и не бива да се преживява драматично, защото има свойството да пренастройва механизма. С избирането на кабинета "Орешарски", политическата криза в България свърши и започна кризата на адекватността. В началото по-плавно, с едни министър на "инвестиционното планиране" и няколко заместници, а сетне шоково с фамозния Пеевски. След номинацията на Калин Тихолов на Орлов мост излязохме около стотина човека, което опровергава параноидната версия на Станишев и приятели, че срещу правителството имало заговор и план за събарянето му от ден първи. Истината е, че след бедствието ГЕРБ, дори правителство на БСП бе посрещнато с известни надежди от нормалните хора в тази страна. Безпрецедентен факт в историята на "столетницата", чиито завръщания във властта обикновено подтикват по-будната част от населението да потърси изход през западната държавна граница.
Този път обаче не желаем да си тръгнем. Оставаме, докато не си тръгнат те! Защото се държат сякаш е най-нормалното нещо една коалиция на глинени крака да бъде оставена да управлява, макар да не може да събере кворум в пленарна зала. Въртят разни фасони, все едно разполагат минимум с конституционно мнозинство и 3 вагона народна любов. Един вид, как така ще ги подгоним на третата седмица, пък бате Бойко го търпяхме почти четри години. Нечестно им се струва някак на другарчетата, пък и са убедени , че си е техен ред да папат сега, а тоя ред е свещен. Таман си вързаха лигавника и някакви си там забогатели софийски михлюзи искат да им дръпнат зелника изпод носа.
Лютви Местан, да не остане по-назад, се оплаква, че протестът го обърнал на етническа и религиозна омраза, понеже наплюли доктора по теология Йордан Цонев. Ай сиктир! Тия верно са от етноса на наглите и религията на дебелооките. Междувременно символ на етиката и знаме на неподкупността в това Народно събрание се оказа лидерът Долен, бащица на кворума и майка на пленарните заседания. Депесарите, дето им викаше "фесове" и "резаци",  сега го галят с перо по шашавата главица, защото а са спрели, а ги е "футнал" да ходят на предсрочни избори. Защото живеем криза на адекватността, когато всяко безумие е предпоследно, а ситуацията е динамична. Единственият изход е летален край на това правителство и парламент с цялото безумие витаещо около тях и нова политическа криза, от която да си опитаме да излезем по-достойно и по-малко нелепо. Дотогава, оставаме на улицата.

Касим Дал в десния "блок"?

26.06.13 г. | коментара

Търсещите представителство дясно-центристки хора са на път получат леден душ още в самото начало на бъдещото начинание. Оказа се, че в очерталия се кръг на политически субекти, които предстои да разговарят за бъдещи единодействия, попада и пишман партията  "Свобода и достойнство". Въпросната партия се свързва с Касим Дал, макар формално лидер да се води бившият председател на младежкото ДПС Корман Исмаилов.От самото начало организацията на Дал и Исмаилов се спрягаше за изключително близка до режима в Анкара и едва ли не за филиал на партията на Справедливостта и Развитието в България. Крепката връзка на "Свобода и достойнство" с Реджеп Ердоган никога не е била крита от двете страни, а свидетелствата за нея са налични на официалния им сайт.


Ердоган, който сравни усилията на учредителите на Народна Партия Свобода и Достойнство с усилията на учредителите при създаването на Партията на Справедливостта и Развитието (ПСР), каза: „Надявам се в близките години да повторите успеха, който постигнахме ние”.


При цялото ми уважение, което питая в лично качество към Радан Кънев, за мен е истинска мистерия къде се допирните точки и редно ли е да бъдат търсени такива, между една модерна българска десница и резидентите на авторитарния (уж "умерен") ислямист  Ердоган. Иска ми се хроничната неспособност на партиите да комуникират с гражданите с турско самосъзнание, този път да доведе до отваряне към тези хора и пълното им интегриране във всички нива на политическия процес. Не бива вместо това да се акушира нов противоконституционен субект с потенциал да бъде по-вреден и от първия. В противен случай рискуваме българските турци да останат трайно под политическата опека на структури, които черпят легитимност и влияние отвън. Подобна перспектива не е никак оптимистична


Касим Дал (първи отдясно) в Гостивар на митинг в подкрепа на Ердоган, рамо до рамо с албански сепаратисти от Косово и Македония

Сотир Цацаров без шапка

16.05.13 г. | коментара

Спомняте ли си онзи виц за заека, дето го бият, ту защото е с шапка, ту защото е без шапка? Българската прокуратура повече от 20 г. се развява с шапка...невидимка, не предприе нищо срещу мутрите, мафията и корупцията във властта, дори старателно ги покриваше. Като започнем от Татарчев, който обеща да докара в чувал Огнян Дойнов от Виена, докато вдигаше наздравици с Иво Карамански, минем през шизоидната персона Никола Филчев и завършим  с  Борис Велчев, нищоправецът, приятно разположен в кадифеното безгрижие на произхода си.
Аферата с подслушването подаде първата висока топка към новия главен прокурор и за всеобща изненада, той не е я пропусна удобно разсеян над главата си, а започна проверка. На всичко отгоре, проверката завърши в съвсем приемлив срок и то с резултат, подхванаха и досъдебно прозиводство. Тук някъде нагледалата се на какво ли не българска общественост започна да се пита, къде е уловката,  как и защо прокурорите си вършат работата., настана трескаво очакване на обратния завой и замитането под килима. Вместо това, Цацаров обяви, че в първия възможен момент ще поиска имунитета на Цветан Цветанов, за да му повдигне обвинение. Форумите и социалните мрежи провидяха дългата ръка на Боросов, който се опитва чрез прокуратурата да се отърве от компроментираното си протеже. С избухването на костинбродската бомба  се срути и тази версия. Отново подпукаха заека, този път понеже бил без шапка. Интелигентни и почтени хора, естетически несъвместими с управлението на Борисов, взеха да му пригласят. Нещо гнило имало, обслужвал се нечий интерес, коалицията Василев-Пеевски атакувала ГЕРБ и все в тази посока.
Важните неща, които си струва да се отбележат са няколко. За първи път в най-новата ни история виждаме (опит) законът да се прилага спрямо високите етажи на властта. По време на операция "Чисти ръце" в Италия, милиони граждани излизаха по улиците, настоявайки покуратурата и съда да стигнат до край. Тъкмо широката обществена подкрепа прави магистрата силен и независим, но трябва да бъда дадена в аванс. Крайно време е българската общественост да се раздели с илюзиите, че можем да си живеем все така, докато един хубав ден Херкулес не падне от небето, за да изрине Авгиевите обори. Пречистването неизбежно ще се случи през налчините ни прокурори, съдии и полицаи. За целта е нужно всичко читаво останало в тези структури да бъде разпознато и подкрепено. Пиша тези редове лишен от всякакви илюзии по отношение на настоящата ситуация и главните герои на сцената. Напълно възможно е скептиците да се окажат прави за Сотир Цацаров, но докато с действията си обслужва законноста, задължително е да бъде подчертано и насърчено тъкмо това.

Новото лице на "Уолтън" и "Америкор" в политиката

25.03.13 г. | коментара

В България като се запее една мантра и няма отърване. Колкото повече се "пее", толкова по-малко припяващите разбират за какво всъщност става въпрос. Така и с "новите лица в политиката". 
Да погледнем по-отблизо едно от амбизиозните лица на новата партия ГЕРБ, Доброслав Димитров. Във връзка със скандално наложените на българските родители  закони за задължителната предучилищна подготовка на 4 годишните и гласуваните държавни субсидии за чстните детски градини и училища, се чувствам длъжен да започна с американската съпруга на депутата Сара Скагс - Димитрова, която е...управител на верига частни детски градини в София. И това ако не е конфликт на ионтереси?

Организационият секретар и дясна ръка на Цветанов в партията е син на Дилян Илиев Димитров, последният назначен от държавата директор на "Кремиковци". Твърди се, че Димитров е посчен да оглави комбината лично от тогавашния премиер Костов. Ръководи комбината от 1997 до средата на 1999 г. като половин година е в дует със скандалният приватизатор Валентин Захариев. Според депутата от БСП Георги Божинов, Димитров е последният партиен секретар на "Кремиковци". Това обаче очевидно не му е поречило да се издигне на ключовата позиция по време на "синьото" правителство. Напускайки "Кремиковци", Димитров се хвърля смело в дълбоките води на бизнеса и политиката. За няколко години, бащата на новото лице от ГЕРБ успява да премине като метеор през още две партии. Избран е за зам.председател на "Българска Евордесница", по известна като партията на "царския" депутат Алеко Кюркчиев. От тази партия Дилян Илиев Димиров се кандидатира през 2003 г. за общински съветник. На праламентарните избори 2 години по-късно вече е  листата на "Новото време" за Монтана

Интересна фигура е и по-големият брат на Доброслав, маститият хотелиер Илиян Илиев. Миналата година Илиев влезе в общинския съвет на Монтана след тройна рокада, породена от избирането на д-р Пламен Цеков за шеф на НЗОК. Скандалното е, че по онова време Илиев все още е осъден от първа инстанция на 2 години затвор ефективно. С цялата жестока ирония на момента, колегите му го избират за председател на...комисията по "Обществен редт, борба с корупцията и безопасност на движението" и секретар на комисията по.."Общинска собствненост, икономическа и стопанска политика". Що за наглост, осъден на първа инстанция за престъпна безстопнаственост на концесиониран обект, да отговаря за реда и стопанството!?! Междувременно Боко Борисов  не спря да повтаря, че осъдените на първа инстанция трябвало да си седят в ареста.

Справка в търговския регистър разкрива тясно съдружие между клана Димитрови и братята Владимир и Пламен Стоеви, крупни играчи в туризма по Черноморието. Чрез редица фирми, неизменно с "Америкор" в названието си, семейстовто на депутата Димитров участва в управлението на фирмите с думата "Уолтън" на братя Стоеви. Макар информацията да е публично достъпна е изключтелно трудно да се подреди  и систематизира. Буквално всяка година са вписвани нови фирми "Америкор" и "Уолтън",  една е собственик на друга, която пък влиза в съдружие с трета и обратно по веригата  Прави впечатление, че след 2009 г. името на Доброслав Димитров изчезва от регистрите, но пък се появяват няколко регистрирани в Панама офшорки (отново Америкор), които се превръщат в основен капиталов донор на империята "Уолтън". Например, от 26.08 2011 г. до 30.07 2012 внесеният капитал на дружеството нараства с над 60 % от 12 432 550 лв.   на 19 141 450 лв. 

Собственост на "Уолтън" е хотел "Берлин" на Златни пясъци, нашумял през 2011 г. покрай тагичната смърт на 13 г. германско момиче, което бе засмукано от незиправната помпа в детския басейн на хотела. Разследванто продължава да се точи и до днес.



Пламен Горанов (1976 - 2013)

4.03.13 г. | коментара (1)

Борбата с мафията, задача номер едно в нашата красива и нещастна страна, трябва да се води не само с твърди репресивни мерки, но и чрез едно културно и морално движение. То трябва да въвлече всички, но най-вече младите, защото те са най-способни да усетят вкуса на свежия полъх на свободата, помитащ тинята от морални компромиси, от безразличие, от непосредствена близост, а от там и съучастничество.

Когато "държавата е лош стопанин", частникът е още по

25.02.13 г. | коментара (2)

проблемът за жицата и нейната собственост
Казват, че в китайския език думата „криза” се изписва със съчетание на два иероглифа – „опасност” и „възможност” (шанс). Шансът е преди всичко във възможността да се направи анамнеза на авариралата система, да се проследи проблемът назад във времето до неговата латентна фаза и в крайна сметка да се обследват грешките.

Проблемът с монополите е всеобхватен. Той най-общо има два аспекта, икономически и политически. Дебатът започна с икономическият аспект - да национализираме, да либерализираме или да се борим за по-ниски цени при сегашното статукво на парцелиран частен монопол. Една част от протестиращите виждат решение в национализацията. Държавата гони лошите ЧЕЗ, EVN, Енерго-Про, взима дружествата под контрол и нещата потръгват. Влъхвите на неолиберализма очаквано предложиха либерализация на пазара. Пускаме още 5 или още 10 частни ЕРП-та на пазара и нещата потръгват. Позицията на водщите политически сили вкратце може да се обобщи като запазване на статуквото. Ще ги попритиснем, ще ги поглобим, ще ги позаплашим, а сетне ДКЕВР ще намери буфери, ще смъкне цените и нещата ще потръгнат. Тук съвсем съзнателно игнорирам хайдушката изцепка на Бойко Борисов, че ше отнема лицензи "до след малко".
Статуковто без съмнение устройва партиите и това не е изненада. За тях е най-изгодно да поддържат проблема възпален, да манипулират с него за собствена изгода. От една страна ЕРП-тата да смъкват по три кожи от гърбовете на зачислените си , да се 'отчитат' под една или друга форма на управляващите, които и да са те. От друга страна, ДКЕВР да дърпа уши и да раздава справедливост когато населението се разбучи.
Либерализацията по предписание трябва да създаде конкуренция, която пък от своя страна да свали цените и да повши качеството. Това звучи прекрасно, като повечето неолиберални рецепти, резултатите от които на българска почва са меко казано съмнителни. Така например, либерализацията в сектора на мобилните услуги не доведе до кой знае какво спадане не цените, а до картелна договорка между операторите. Недоволството от качестовто на услугата може да се мери с енергото и "Топлофикация". За успелите да си прехвърлят номера от един към друг оператор, все още се носят легенди, но малцина са ги виждали.
Национализацията единствено ще върне монополите в мътилката на държавното управление. Сама по себе си национализацията не бива да се стигаматизира. Не говорим за експроприяция от болшевишки тип, а за една цивилизована раздяла, ако щете придружена и с разумни компенсации. Тя е краен, но напълно легитимен инструмент за отбрана на обществения интерес в стратегически сектори на икономиката. От нея би имало полза обаче при наличието на прозрачна и ефективна система за контрол.
Именно въпросът за изграждането на тази система е първичният въпрос за развитието на България, а не въпросът за собствеността. Мантрата "държавата е лош стопанин" не позволи да се помисли сериозно за приватизацията в условията на "държава лош стопанин". Даваше се за пример успешната приватизация във Великобритания, без дори да се отбелжат драстичнните разлики. 
  • Великобритания е страна с 200 г. капитализъм. 
  • Великобритания не започна приватизацията с цел да попълни спешно продънената си хазна. 
  • Великобритания не започна приватизацията понеже е "лош стопанин", а дружествата са опоскани от крадливи държавни служители. 
  • Великобритания има работещи институции с няколко века зад гърба си. 
Поради всички тези прични (и не само) опитът на Великобритания с приватизацията би могъл да се отчете за успешен, макар и томошната общественост да е разделена по въпроса. 
Нека сега погледнем в Аржентина, годината е 1989. Новоизбраният президент Карлос Менем стартира мащабен план за приватизация. По ирония на съдбата, перонистът Менем раздържавява много производства, които Хуан Перон е национализирал. За 10 г. всичко, от нефтови и газови компмании, до железниците, телекомуникациите и пенсионните фондове, пoпада в частни ръце. От приватизацията се облагодетелства предимно финансовият елит около бившия перонистки режим. Вместо обещаният разцвет, през 2001 г. аржентинската икономика се срива, избухват масови бунтове, пада и валутният борд.
При 7.3 % инфлация за периода от 1993 до 2002 г. цената на водата в Буенос Айрес скача с 88% за същия период след като е подписан договра за концесия с френската "Суез". Средната годишна печалба на на французите е 20 %. За сравнение, по същото време в САЩ водоснабдителните компании печелят между 6 и 12 %, а във Франция и Великобритания по 6-7% Паралелно с това, "Суез" реализаира под 45% от договорените инвестиции в системата до 1997 г. а около милион аржентинци остават без достъп до вода. Сагата завършва през 2006 г. когато концесията е отнета, а местният регулаторен орган (аржентинското ДКЕВР) закрит и заменен с нов. Възстановяването на аржентинската икономика протича с генерална ревизия на всички концесии и приватизационни сделки, много от които са прекратени. Избухва поредица от корупционни скандали свързани с управлението на Карлос Менем. С един от последните можем да направи и плавният преход към България. Правителството на Менем възлага на "Сименс" поръчка за изработването на новите документи за самоличност. Преди няколко години от немския концерн признаха, че са превели чрез свързани лица 2.6 мил. долара по сметки на президента Менем и министъра на вътрешните работи.
Някъде тук логично възникват въпросите, защо говорейки за приватизация, винаги ни се дава за пример Великобритания, а злощастният опит на Аржентина е почти непознат? Кому е угодно да представя въпроса за собствеността като първичен и фундаментален?  Кой и защо представи приватизацията като лек срещу неспособността на държавата да изпълнява основната си фукция, а имнно да защитава обществения интерес? Какви са рисковете и последиците от раздържавяване в условията на тежка корупция, липса на ефективен следприватизационен контрол и неработеща съдебна система?
Ако кризата ни дава някаква възможност, нека това е възможността да помислим. Да помислим най-вече над въпросите, защото няма как да получиш верните отговри, ако винаги задаваш грешните въпроси.

 

Криейтив Комънс договор
.
Template Created by Creating Website Published by Mas Template
Proudly powered by Premium Blogger Template