В какво вярва Запада?

"Запада вярва в отделния, непознат човек"
Карл Попър

За да можем правилно да разберем Попър, трябва първо да изясним какво разбира той под “Запад” и какви възгледи споделя.

В лекцията си пред студенти в Цюрих през 1958 г. (разгара на Студената война), Карл Попър именува “Запад” не европейската цивилизация наследница на гръко-римската култура, а свободния свят останал на запад от “желязната завеса”. Свят силно повлиян от рационализма на англичаните и типичната за тях интелектуална уравновесеност.

Попър сам се определя, като привърженик на рационалната мисъл и един последните представители на Просвещението. В основата на рационализма той вижда дебата, споделянето на идеи, чрез които да бъде достигната истината. Пътя към мъдроста е критическата нагласа. Човек може да я добие само ако се научи да критикува и да търпи критика. Именно свободния индивид, способен да изкаже и защити мнението си, да се усъмни в авторитета на лидерите е онова, в което най-много вярва Запада. Той си остана непоклатимият фундамент на демокрациите в епохата на противоборство със съветския деспотизъм.

На изток на почит е не човекът, а идеологята. Идеология подплатена от философията на немските “философи-пророци”, както ги нарича Попър. Там няма място за дебати и критика, комунизмът е венец на човешката цивилизация, нейна връхна точка на развитие. Една класа доминира над останалите, защото така е справедливо. На почит са колективните интереси, индивида е фон.

Качественото предимство на Запада е не толкова в превъзходството на свободния пазар над плановата икономика, а на критическата мисъл и дебат над тиранията и идеологията. Дори техният икономически модел да беше по-ефективен, казва Попър, ние не ще продадем нашата свобода за паница лещена чорба.

За съжаление в България голяма част от хората разглеждат себе си, като част от онеправдана и излъгана маса. Идеологията, в която са вярвали или са се престрували, че вярват изчезна и сега копнеят нещо да я замени. По възможност “бащица”, който да им подреди живота, да ги спаси от бремето на индивидуалния избор. ЕС се провижда като пансион, у който ще ги подслонят и нахранят. Политиците пък, освирепели за еврофондове, само се чудят какви схеми за “усвояването” им да измислят. Идеали!? Бошлаф! Те да ни пуснат веднъж, да ни дадат там едни пари, пък ние ще си я караме както си знаем.
Подобни вредни стереотипи, които толкова ни пречат да изградим личното си и обществено благополучие, са тежка комбинаця от балкански манталитет и мухлясал комунистически ( “източен” по Попър) начин на мислене. Неумението и нежеланието да ги продолеем ни обрича на вечено маргинално живуркане в периферията на цивилизована Европа.