Може би всички имаме малка вина за това...
Прости ни!
Илия Минев е роден на 5 декември 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември). През 1930 г. учи в гимназията в Пазарджик. Като легионер се обявява срещу разпространяваната от ремсистите комунистическа идея. По този повод е пребит жестоко от съучениците си ремсисти. След като излиза от болницата, баща му го изпраща да учи във Френския колеж в Пловдив, а след това да следва в Тулуза. Там завършва индустриална химия.
На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите – “оказва системна съпротива на комунистическата партия”. Държаваният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се “разминава” с 25 години затвор.
През 1975 г. по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8. Този период е прекарал във всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. 1860 дни е бил в единочка (карцер), 460 дни е правил гладни стачки.
Освобождават го. Живее в гр. Септември под домашен арест.
През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обяява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека(НДЗПЧ). Правят се нови опити на ДС да го пречупи...
На 15 септември 1988 г. обяява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов.
През 1993 г. пише остро писмо на тогавашмия президент Жельо Желев, критикувайки водената от него политика.
5 коментара:
Ники, обожавам твоя блог. Този пост обаче наистина ме накара да се замисля. Дядо ми е офицер на Негово Величество (не понася Симеон обаче). В 4-ти курс по право в СУ той и още десетина души биват изгонени заради демократичните си убеждения и анти-комунистически действия. Не го приемат на работа никъде - накрая стана хладилен техник. Твоя пост ме накара да се чувствам зле за това че не познаваме "малките" герои на нашата демокрация!
Продължавай все така!
Благодаря! Радвам се, когато разбера, че не съм единствения, който влиза и чете тук :-)
А Илия Минев е личност от световен мащаб, нито Хавел, нито Солженицин или някои от известните дисиденти е изстрадал толкова. Безпрецедентен случай в социалистическия лагер, само Нелсън Мандела е лежал повече от него по политически причини, но в условия подобни на хотел. Много тъжно и срамно е, че делото и съдбата на този човек са непознати за повечето българи.
Поздрави!
Поклон! За съжаление, изглежда наистина каузата му е загубена...
Ужас! Не знам как можах да забравя и аз тази дата... А само преди 2-3 месеца прочетох книгата за него. Нямаме извинение.
Поклон пред великия Илия Минев!
Поклон!
Публикуване на коментар