Пътят към робството

Днес си купих една книжка, която отдавна исках и трябваше да имам - "Пътят към робството" на Хайек.
Фридрих Хайек е сред най-бележитите защитници на свободното общество и пазар , а книгата му запазва фундаменталното си значение и 60 години след първото издание. Особено пък в момента, когато правителствата с лекота отнемат от гражданските ни права в името уж на някаква "висша цел", наречена борба с тероризма. Червената лампичка на Хайек отново свети - "Внимание, отстъпиш ли и крачка от свободата си, пътят към робията е вече кратък!"

Ето едно кратко резюме в картинки на книгата, направено "като за американци" от списание "Look".

Войната предизвиква "националното планиране"...

За да осигурите пълна мобилизация на икономиката на вашата страна, вие охотно се лишавате от много свободи. Знаете, че строгата дисциплина беше наложена от враговете на вашата страна.

Мнозина желаят "планирането да остане...

Аргументите в полза на "управление на мирновременното производство" започват да се чуват, още преди войната да е свършила. Военновременните "плановици", които искат да запазят властта си, поощряват тази идея.

"Плановиците" обещават утопии

Един изгоден за фермерите план се котира добре в земеделските райони, план в интерес на промишлените работници става популярен в градовете - и така нататък. Много нови "плановици" са избрани на държавни постове.

...Но те не могат да се споразумеят за една единствена утопия

С установяването на мира се учредява нова законодателна власт; единствто "за да спечелим войната" вече го няма. Плановиците понякога стигат до размяна на удари. Всеки има своя любим план, от който не желае да отстъпи.

Гражданите също не могат да постигнат съгласие...

Когато "плановиците" след много месеци успеят най-сетне да скалъпят някакъв временен план, гражданите на свой ред не го приемат. Което се харесва на фемера, не допада на фабричния работник.

"Плановиците" мразят да налагат споразумение със сила...

Повечето от "националните плановици" са добронамерени идеалисти, те не желаят да прилагат сила. Надяват се, че по някакво чудо ще се стигне до обществено съгласие по отношение на техния скалъпен план.

Те се стараят да "продадат" своя план на всички...

В безуспешния си опит да възпитат у хората еднакви възгледи, "плановиците" създават огромна пропагандна машина, която е тъкмо по мярка на идващия диктатор.

Простодушните наистина ще стигнат до споразуменине...

А междувременно растящата национална суматоха довежда до протестни събрания. Най-необразованите - въодушевени и убедени от пламенната риторика на ораторите, учредяват партия.

Доверието в "плановиците" започва да се топи...

Колкото повече импровизират "плановиците", толкова по-голям става безпорядъкът в нормалната бизнес среда. Всеки е потърпевш. Хората сега чувстват - наистина -че "плановиците" не могат да се справят!

На "силния човек" му се дава власт...

Изпаднали в отчаяние, "плановиците" упълномщават новия партиен водач да изкове план и да наложи спазването му. В по-късен момент те ще се отърват от него - или поне в началото си мислят така.

Партията поема управлението на страната...

В този момент суматохата е толкова голяма, че подчинението на новия лидер тябва да се осигури на всяка цена. Може би вие също ще се присъедините към неговата партия, за да подпомогнете националното единство.

Една отрицателна цел сплотява единството на партията...

Първата работа на всички диктатори е да разпалят в мнозинството хора омраза срещу някое малцинство, което да изграе ролята на изкупителна жертва. В Германия нацията бе сплотена от антисемитизма.

Никой не се възпротивява срещу плана на водача...

Защото би било равностойно на самоубийство. Новите тайни агенти са безмилостни. В една "планова държава" способността да се наложи послушание и покорство се превръща винаги в добродетел №1. От този момент нататък всякаква свобода е загубена.

Вашата професия е "планирана"...

По-широкият избор на професии, обещаван от вече покойните "плановици", се оказва един трагичен фарс. "Плановиците" никога не са осигурявали такъв избор, и никога няма да бъдат в състояние да го пстигнат.

Вашите надници са "планирани"...

Разпределението на трудовите ставки трябва да бъде произволно и твърдо. Да се управлява една "планова държава" с помощта на главен щаб е тромаво, непочтено и неефективно начинание.

Вашето мислене също е съобразено с плана...

При диктатурата, неумишлено създадена от "плановиците", няма място за различия във възгледите. Плакати, радио, печат - всички медии ви повтаря едни и същи лъжи!

Почивката ви също е "по план"...

Не е никак случайно, че различните спортни занимания и развлечения са грижливо "планирани" при всички командвани под строй народи. Почнат ли веднъж, "плановиците" не могат да бъдат спрени.

Вашето дисциплинирано поведение е "съгласно плана"...

Ако ви изхвърлят от работа, това е все едно да ви изведат на разстрел. Това, което преди беше грешка, сега се е превърнало в престъпление срещу държавата.

И тук свършва пътят към робството!