От години ходя на кино само през март. За мен това се превърна в нещо като сезонно занимание, благодарение на София Филм Фест. Не обичам мултиплексите и "арените", някакви места за филмова конфекция + хамбургер и Кола с много лед. Не ми допадат и филмите, които въртят - в огромната са част мегакомерсиaлни плиткоумни бози. Не благодаря, аз си чакам моя кино-март, искам си Люмиер, Одеон и Дом на киното. Искам да гледам "cinema", а не "movies".
Ето, че и тази година момента настъпи. С вълнение и любопитство разгръщам "Програмата", чета, преглеждам и с моливче ограждам онова, което трябва да посетя на всяка цена. Почти никога не успявам да видя всичко, което си набележа, но и не ми се е случвало да остана разочарован излизайки от салона. Да, това определено е моят си фестивал, за десетина дни си начесвам "кинокрастата" за година напред. И така до следващата Баба Марта.
Най-големите благодарности на Стефан Китанов. Не знам как точно успява и какви "магии" прави, но се получава. Някак на въпреки. Въпреки, че в цяла София почти на останаха нормални киносалони, въпреки тенденциозно налагания лош вкус и чалга-култура, въпреки, че сме млалка балканска страна, напълно анонимна за света на голямото кино, за разлика от западните ни съседи, например. Въпреки това София Филм Фест го има вече 12-та година и прави своите малки стъпки напред. Благодарим, удоволствието е изцяло наше!
И тази година интересните неща са далеч повече от физическите възможности на средностатистическия киноман в рамките на 2 седмици :-) И все пак, ще гледам да не пропусна "Амбалаж", новият филм на чешките майстори - баща и син Сверак, "Катин" на Вайда, "Душка" на Йос Стелинг, "Сенки" на Милчо Манчевски, някой поне от филмите на Фатих Акин и нещичко от богатата документална програма.
Обещавам накрая чинно да се отчета :-)
Ето, че и тази година момента настъпи. С вълнение и любопитство разгръщам "Програмата", чета, преглеждам и с моливче ограждам онова, което трябва да посетя на всяка цена. Почти никога не успявам да видя всичко, което си набележа, но и не ми се е случвало да остана разочарован излизайки от салона. Да, това определено е моят си фестивал, за десетина дни си начесвам "кинокрастата" за година напред. И така до следващата Баба Марта.
Най-големите благодарности на Стефан Китанов. Не знам как точно успява и какви "магии" прави, но се получава. Някак на въпреки. Въпреки, че в цяла София почти на останаха нормални киносалони, въпреки тенденциозно налагания лош вкус и чалга-култура, въпреки, че сме млалка балканска страна, напълно анонимна за света на голямото кино, за разлика от западните ни съседи, например. Въпреки това София Филм Фест го има вече 12-та година и прави своите малки стъпки напред. Благодарим, удоволствието е изцяло наше!
И тази година интересните неща са далеч повече от физическите възможности на средностатистическия киноман в рамките на 2 седмици :-) И все пак, ще гледам да не пропусна "Амбалаж", новият филм на чешките майстори - баща и син Сверак, "Катин" на Вайда, "Душка" на Йос Стелинг, "Сенки" на Милчо Манчевски, някой поне от филмите на Фатих Акин и нещичко от богатата документална програма.
Обещавам накрая чинно да се отчета :-)
1 коментара:
Така трябва- накрая да се отчетеш. :)
Може да се засечем по киносалоните.
За съжаление, мои вътрешни източници ми казаха, че май Акин (Акън както е по- правилно, доколкото знам.) няма да идва.
Надявам се, че и аз ще има какво да публикувам на блога си- още повече, че има голяма вероятност да придобия преки впечатления от някои гости на фестивала. ;) Само да не ми мине котка път.
Публикуване на коментар