Станишев се подложи на Турция!

Развихрилия се през изминалата седмица милиционерски тайфун, привлече върху себе си цялото възможно медийно внимание. И не без основание, разбира се. Лошото е, че на яркия фон на "Запалката" , в сянка остана поредната изцепка на Сергей Дмитриевич, този път по международна линия.

Станишев обяви, че България подкрепяла кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз. Новината обиколи световните агнеции, като официлана държавна позиция по въпроса.

Най-напред изниква въпроса, има ли право другаря Серж да прави самосиндикално изкавания по такива въпроси от ключов за България интерес, без да се е провел необходимия обществен и парламентарен дебат? В какво по-точно се състои българския интерес от членството на страна като Турция в ЕС? Отчитат ли се огромните рискове, на които би подложило българската икономика, национална сигурност и модернизация, евентуалано присъединяване на Турция? Защо в момент, когато цяла Европа алармира за пълзящата ислямизация в Турция, активно насърчавана от Ердоган, българският премиер тръгва да се мята, като Матросов на амбразурата? Чии интереси брани Станишев? Във всеки случай не и българските национални! По-скоро ми прилича на поредното надупване към коалиционния партньор-мандатоносител и държаворазпоредител, за да не остане никакво съмнение кой е марионетката, и кой - кукловода!

Защо Турция няма място в ЕС?

• Защото културно и географски не принадлежи към Европа.

• Защото не е истинска и стабилна демократична страна. Двете основни алтернативи са ислямистите и военните-кемалисти, които се явяват единствен гарант за светския характер на държавата.

• Защото не се защитени основни човешки права, нарушава се свободата на словото.

• Защото се извършват убийства на етническа и религиозна основа.

• Защото не само, че не се признава геноцида над арменския народ, но и всеки осмелил се да говори за това го грозят затвор и репресии. Журналистът Хрант Динк бе убит, само защото си позволяваше открито да дискутира въпроса, а 17 годишния фанатизиран убиец Огюн Самаст - арестуван с почести и провъзгласен за национален герой. Поради същата причина, Нобеловият лауреат Орхан Памук получваше заплахи за живота си и напусна Турция.

• Защото не може и не иска да разреши цивилизовано проблема с кюрдите, които съставляват 1/5 от населението на страната.

• Защото окупира част от остров Кипър и създаде там незаконна държава, която никой по света не признава.

• Защото откзва да компенсира българските бежанци от Егейска Тракия вече 90 г. въпреки международните договорености, които я задължават да го направи

Зад паравана

Местото, което виждате на първата снимка, представлява нещо като разпределителен възел на ТЕЦ-а. Огромни тръби, които излизат изпод земята от още по-огромни шахти. Поради добрата си отопленост, открай време представлява примамлив подслон за всякакви клошари и бездомници, които в по-мразовитите зимни дни най-вероятно влизат направо долу под тръбите.
В непосредствена близост се намира сградата на бившия квартален супермаркет още от времето на соца, част от която и днес изпълнява същите функции. Точно на ъгъла обаче, направиха кафене или както там се наричат ония лъскави места, дето скучаещи мутреси се събират , за да пият фрешове, да клюкарят и да си запълват празните безмилсени дни. Дотук добре, нищо необичайно, НО...Присъствието на нежеланите "съседи" разваля целия фасон и гъзария, а така не може! Как да се справим с проблема?

Ето как...

Хората си построиха параванче. Клошарите пак са си там, но просто не се виждат от заведението! Хитро, нали? И типично по нашенски!
Точно поради тази причина реших, че си струва да го снимам и опиша. Бамбуковото параванче ми се видя много красноречив символ на начина, по който обичаме да "решаваме" (не решаваме) проблемите си в тази страна. Важното е да е скрито, да се замаже, да се покрие от обществото, гражданите или клиентелата на кафенето Да се опитаме да си представим, че не съществува, че не смърди някъде там зад "паравана", да си затворим очите неправейки нищо. Така сме свикнали, така ни е по-лесно, така подхождаме към всичко - от некъпания бездомник оставен на произвола на съдбата, та до овъртяната до уши в далавери и корупция политическа върхушка.

Сакскобургготски: Имуществени претенции към България нямам, категорично НЕ!

Архивите са хубаво нещо, особено телевизионните, защото понякога дават уникалната възможност да разобличиш мошеника и лъжеца чрез собствените му думи. Не е лошо някой да припомни на Кобурга интервюто, което даде за Кеворк Кеворкян в зората на демокрацията (на 88-я ден след 10 ноември, както споменава самия той) и по-точно един конкретен пасаж, касаещ имущественото му състояние преди да напусне България и дали има да получава някаква собственост от държавата. Отговорите на Симеончо са шокиращо самоизобличаващи.

"Някои политици и държавни глави, какви баснословни имоти и пари "слагат на страна", пък ний колко скромничко сме си живяли".
Ами искало му се е на човека и той да "сложи на страна" нещичко и трябва да му признаем, че доста успешно се справи за 4 години, но не е луд Негово Величество, дето изяде баницата...Та така, бабо Коконице...

За китайските безобразия в Тибет

Китайските комунисти отново се проявиха тези дни и влязоха в световните новини. С насилие и жестокост, както винаги. Според независими източници, над 80 човека са били убити по време на мирен протест в тибетската столица Лхаса.
Ситуацията поразително напомня на Бирма, когато будистки монаси и граждани бяха смазани с брутална сила без да се предизвикали по никакъв начин подобна реакция. Едва ли е случайно, военния режим в Бирма (Мианмар) е активно подкрепян от Пекин. Плюли са си в мозъците другарите.
Отзвукът този път беше изненадващо голям, като се има предвид, че поради нарастващата икономическа мощ на Китай, какато ЕС, така и САЩ, обикновено са доста предпазливи и предпочитат да си затварят очите в името на взаимните интереси.
Заговори се дори за бойкот на предстоящите Олимпийски игри или поне на церемонията по откриването им. Реакция под някава форма наистина е абсолютно задължителна. Пълното потъпкване на човешките права и насилието над невинни граждани противоречи на всички олимпийски принципи и духа на игрите. Мълчанието би било ужасно грозно, срамно и лицемерно, така както беше преди 72 г. в Берлин, когато олимпизма бе използван за пропаганда на една друга човеконенавистническа идеология.

Натуткахме се!

България, Унгария и Хърватия излязоха с обща декларация, с която признават независимо Косово. Разгеле! След 30 държави от цял свят, сетихме се и ние, че релностите се промениха и трябва да го признаем официално.
Унгарците и хърватите признали в сряда, пък ние един ден по-късно, та да се види с ква неохота и отвръщение действаме, така де, широко им е на тех около врата, не им се налага да минават Калотина! Като не можахме за 10 г. един мост над Дунава да си построим, още 100 ще се налага да правим постелки на "братята" сърби, надявайки се да не ни преградят пътя към Европа. Нека ни е! Те и до днес някои хора си спомнят с умиление времената на югоембаргото, когато натрупаха милионите и от селски тарикати се превърнаха в "елит", а народа много активно лапа славянофилските мухи за вечна дружба със сърбите и "Родопите ще станат Косово". Нищо ново под слънцето, тоя филм го гледахме и през 99 г, когато дадохме коридор на НАТО. То не беха сълзи и сополи, Гоце писа писма до другаря Милошевич, учиндолския плешив селянин организираше некакви концерти и си лепеше мишени по челото. Обичайният цирк, на Балканите сме все пак, нека го приемем снизходително. Малката, но съществена разлика е, че тогава имахме едно несравнимо по-успешно и смислено правителство, което реагира адекватно в много по-напечена ситуация. Защото ако чакахме и се ослушвахме като пръднал заек в зелева градина, както постъпи Калфин, НАТО щехме да го гледаме и до ден днешен през крив макарон.

Какво е Косово? Само кремълският лакей Кощуница се прави, че не разбира

Българският чадър

Документален филм за убийството на Георги Марков, от дъждовния лондонски 7 септември на моста "Ватерло", та до наши дни в България.
Какво всъщност искат близките на Марков и кое е по важно - да се разкрие физическия извършител или да се осъди моралния подбудител? Ще се намери ли някой днес, в уж вече европейска България, който да се извини за престъпленията на комунистическия режим и да признае за убийствата, терора и мъченията извършвани над български граждани от съпартийците му? Едва ли можем да очакваме подобен жест от морални изроди, каквито доказано са комунистите по цял свят, това е основното "качество", което ги обединява - жестокостта и липсата на скрупули и съвсет.
За Георги Марков времето безжалостно изтича. Според българскотио законодателство, давността за подобно престъпление (убийство) е 30 г. Само след няколко месеца делото ще бъде затворено завинаги...

Време за кино

От години ходя на кино само през март. За мен това се превърна в нещо като сезонно занимание, благодарение на София Филм Фест. Не обичам мултиплексите и "арените", някакви места за филмова конфекция + хамбургер и Кола с много лед. Не ми допадат и филмите, които въртят - в огромната са част мегакомерсиaлни плиткоумни бози. Не благодаря, аз си чакам моя кино-март, искам си Люмиер, Одеон и Дом на киното. Искам да гледам "cinema", а не "movies".
Ето, че и тази година момента настъпи. С вълнение и любопитство разгръщам "Програмата", чета, преглеждам и с моливче ограждам онова, което трябва да посетя на всяка цена. Почти никога не успявам да видя всичко, което си набележа, но и не ми се е случвало да остана разочарован излизайки от салона. Да, това определено е моят си фестивал, за десетина дни си начесвам "кинокрастата" за година напред. И така до следващата Баба Марта.
Най-големите благодарности на Стефан Китанов. Не знам как точно успява и какви "магии" прави, но се получава. Някак на въпреки. Въпреки, че в цяла София почти на останаха нормални киносалони, въпреки тенденциозно налагания лош вкус и чалга-култура, въпреки, че сме млалка балканска страна, напълно анонимна за света на голямото кино, за разлика от западните ни съседи, например. Въпреки това София Филм Фест го има вече 12-та година и прави своите малки стъпки напред. Благодарим, удоволствието е изцяло наше!


И тази година интересните неща са далеч повече от физическите възможности на средностатистическия киноман в рамките на 2 седмици :-) И все пак, ще гледам да не пропусна "Амбалаж", новият филм на чешките майстори - баща и син Сверак, "Катин" на Вайда, "Душка" на Йос Стелинг, "Сенки" на Милчо Манчевски, някой поне от филмите на Фатих Акин и нещичко от богатата документална програма.
Обещавам накрая чинно да се отчета :-)

Дейвид Гилмор на 62

На 6 март 1946, Господ се усмихна и...ни прати Дейвид! Честит празник на всички почитатели на Флойд!

Бих искал някой ден да имам възможност да ви чуя на живо, ако не заедно, то поне само Дейвид...Бих искал да сте тук...

WISH YOU WERE HERE

So, so you think you can tell
Heaven from Hell
Blue skies from Pain
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

And did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees?
Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
And did you exchange
A walk on part in the war
For a lead role in a cage

How I wish, how I wish you were here
We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year
Running over the same old ground
What have we found?
The same old fears
Wish you were here

***

БИХ ИСКАЛ ДА СИ ТУК

Значи мислиш си,
че знаеш що е рай и що е ад?
Що е болка? Що е синева?
А можеш ли да различиш зелените поля
От мъртвите железни релси?
Усмивката от лицемерната лъжа?
Можеш ли наистина?

Накараха ли те да замениш
героите си с привидения?
Гора за топла пепел?
Сух въздух срещу хладен бриз?
Промяната срещу студеното удобство?
И дали си разменила днес
Във войната дребна роличка
Срещу главна роля във кафез?

Как бих искал, бих искал ти да си тук.
Душите, вече изгубени, все се въртят
Досущ като риби в прозрачния съд.
Години, години и вече без сили
Същата стара земя прекосили
Какво сме открили?
Същия стария страх. Нито звук. Бих искал да си тук.

превод: Пламен Марков

Салвадор Дали от улица "Цар Асен"

Още един графит, този път е цветен. Мустачките и налудничевия поглед ми напомниха за Дали и... ето ви име. Пък аз, както съм я подкарал, ще се превърна в "Кръстника на софийските графити" :-)
Много ми хареса "триизмерността" на образа,комбинацията на цветовете, стила на рисунъка, а лявата част от лицето може да се разглежда и като отделен профил.