Кресчендо на неадекватността

28.06.13 г. | коментара

През последните дни, все по-отчетливо и трайно, политическата криза прелива в криза на адекватността. Политическата криза е криза на обществения договор, разрив на невидимата нишка, която легитимира представителите в очите на суверена. Тя е вътрешноприсъща на представителната демокрация и не бива да се преживява драматично, защото има свойството да пренастройва механизма. С избирането на кабинета "Орешарски", политическата криза в България свърши и започна кризата на адекватността. В началото по-плавно, с едни министър на "инвестиционното планиране" и няколко заместници, а сетне шоково с фамозния Пеевски. След номинацията на Калин Тихолов на Орлов мост излязохме около стотина човека, което опровергава параноидната версия на Станишев и приятели, че срещу правителството имало заговор и план за събарянето му от ден първи. Истината е, че след бедствието ГЕРБ, дори правителство на БСП бе посрещнато с известни надежди от нормалните хора в тази страна. Безпрецедентен факт в историята на "столетницата", чиито завръщания във властта обикновено подтикват по-будната част от населението да потърси изход през западната държавна граница.
Този път обаче не желаем да си тръгнем. Оставаме, докато не си тръгнат те! Защото се държат сякаш е най-нормалното нещо една коалиция на глинени крака да бъде оставена да управлява, макар да не може да събере кворум в пленарна зала. Въртят разни фасони, все едно разполагат минимум с конституционно мнозинство и 3 вагона народна любов. Един вид, как така ще ги подгоним на третата седмица, пък бате Бойко го търпяхме почти четри години. Нечестно им се струва някак на другарчетата, пък и са убедени , че си е техен ред да папат сега, а тоя ред е свещен. Таман си вързаха лигавника и някакви си там забогатели софийски михлюзи искат да им дръпнат зелника изпод носа.
Лютви Местан, да не остане по-назад, се оплаква, че протестът го обърнал на етническа и религиозна омраза, понеже наплюли доктора по теология Йордан Цонев. Ай сиктир! Тия верно са от етноса на наглите и религията на дебелооките. Междувременно символ на етиката и знаме на неподкупността в това Народно събрание се оказа лидерът Долен, бащица на кворума и майка на пленарните заседания. Депесарите, дето им викаше "фесове" и "резаци",  сега го галят с перо по шашавата главица, защото а са спрели, а ги е "футнал" да ходят на предсрочни избори. Защото живеем криза на адекватността, когато всяко безумие е предпоследно, а ситуацията е динамична. Единственият изход е летален край на това правителство и парламент с цялото безумие витаещо около тях и нова политическа криза, от която да си опитаме да излезем по-достойно и по-малко нелепо. Дотогава, оставаме на улицата.
Share this article :
 

Криейтив Комънс договор
.
Template Created by Creating Website Published by Mas Template
Proudly powered by Premium Blogger Template